СЪЗДАВАНЕТО НА ВМОРО – 1893 г.

Според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Македония и Одринска Тракия остават в границите на Османската империя. Българите започват борба срещу несправедливия Берлински договор още през есента на 1878 г., организирайки Кресненско-Разложкото въстание. След неговото потушаване съпротивата продължава чрез локални четнически действия.

През 1893 г. в Солун е създадена Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), с което съпротивата придобива организиран характер. Организацията изгражда гъста мрежа от революционни комитети в балканските вилаети (области) на Османската империя. Започва и системното набиране на средства за революционното дело.

СОЛУНСКАТА АФЕРА – 1901 г.

През януари 1901 г. е разкрита част от конспиративната мрежа на ВМОРО и много от нейните ръководители са арестувани от турските власти. Срещу тях са заведени съдебни дела, в материалите по които се посочва:

„...българските жители от вилаетите Солун, Косово и Битоля са се организирали в революционен комитет и, въоръжавайки се, искат на македонска почва да направят независима държава или да присъединят турската територия в този предел към България.“

АФЕРАТА „МИС СТОУН“ – 1901/1902 г.

За продължаване на революционната дейност ВМОРО се нуждае от значителни финансови средства. В този период Гоце Делчев и Яне Сандански обсъждат и предприемат отвличания на заможни лица с цел получаване на откуп за освобождаването им. Съществува план и за отвличането на княз Фердинанд при посещението му в Рилския манастир...

През август 1901 г. чета с войводи Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича в района на Пирин, близо до местността "Предела" американската мисионерка Елън Стоун и нейната спътничка Катерина Цилка, която по това време е бременна. По време на пленничеството тя ражда дъщеря.

През февруари 1902 г., след като е получен откуп от 14 000 златни турски лири, двете жени са освободени. Случаят предизвиква широк международен отзвук и привлича вниманието на световната общественост към българското революционно движение в Македония и Одринско.

ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ - 4 май 1903 г

Един от основателите, идеолозите и водещите организатори на ВМОРО загива при село Баница, три месеца преди избухването на въстанието.

Гоце Делчев (1872 - 1903)

Георги Николов Делчев е един от най-значимите български революционери и идеолог на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След обучение в Солунската гимназия и Военното училище в София, той се посвещава изцяло на революционната дейност.
виж още

Като учител в Щип и Банско, Гоце Делчев изгражда широка мрежа от тайни революционни комитети в Македония и Одринска Тракия. Той организира погранични пунктове и канали за пренасяне на оръжие и литература от България към вътрешността на Османската империя. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896), където заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията.

Делчев е главен ревизор на четите и обикаля революционните райони, за да укрепва комитетите, да снабдява с оръжие и да поддържа връзките между тях. Той създава четнически институт в България, който изпраща подготвени четници във вътрешността на Македония.

През 1902 г. участва в изработването на нова програма на ВМОРО, която цели привличане на всички недоволни елементи в Македония и Одринско и извоюване на политическа автономия. Делчев се противопоставя на прибързано въстание.

През март 1903 година, в навечерието на Илинденско - преображенското въстание, четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с воеводите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение при село Баница, Серско. Предводител на турската потеря е Хюсеин Тефиков - съвипосник на Гоце Делчев от военното училище в София. При пробива на обкръжението Гоце Делчев и неговия другар Димитър Гущанов загиват, но останалите четници успяват да се спасят ...

ИЛИНДЕН - 2 АВГУСТ 1903

БИТОЛСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ

Избухва въстание в Битолски революционен окръг. Главният щаб на въстанието е в състав: Даме Груев, Борис Сарафов, Атанас Лозанчев.

Един от най-значимите успехи на въстанието е превземането на Крушево на 2 август и създаването на Крушевската република – краткотрайна форма на революционно управление. Там е съставен и Крушевският манифест, който призовава населението, независимо от народност и вероизповедание, да се обедини в борбата срещу османската власт.

Ръководител на Крушевския въстанически щаб е Никола Карев. Военен специалист, участвал в планирането и организирането на въстаническите действия е Тодор Христов („ОФИЦЕРЧЕТО“). Войвода и командир на въстанически отряд е Пути Гули, който загива при отбраната на позицията Мечкин камен на 13 август 1903. 

Мито Мучитанов, Питу Гули и Петър Лявра

Пути Гули – командир на войводски отряд в района на Крушево. Загива геройски при отбраната на позиция Мечкин камък на 13 август 1903 година.

ПРЕОБРАЖЕНИЕ - 19 АВГУСТ 1903

ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ

На 29 юни 1903 г. в местността Петрова нива се провежда конгрес на Одринския революционен окръг. Взето е решение за въстание в Странджа и Одринска Тракия и е изработен план за въстаническите действия. Лидерите на въстанието са: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, кап. Стамат Икономов, Георги Кондолов, Яне Попов ...

Въстанието в Одринския революционен окръг избухва на 19 август - Преображение и е втората голяма въстаническа вълна през 1903 г. В резултат на въстаническите действия са освободени редица селища, сред които Василико (дн. Царево) и Ахтопол. В освободените територии е установена революционна власт, известна като Странджанска комуна. 

КРЪСТОВДЕН - 14/27 СЕПТЕМВРИ 1903

СЕРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ

През септември 1903 г. въстаническите действия обхващат Мелнишко, Неврокопско и Разложко.

В Разложко въстаническите действия обхващат Разлог, Белица, Банско, Годлево, Бачево и околните планински райони. Тук действат четите на Иван Цончев, Атанас Янков, Димитър Стефанов, както и други местни войводи. В района се водят тежки сражения с османската армия и башибозук. При Белица въстаническите сили временно овладяват селото, но след пристигането на значителни турски подкрепления са принудени да се оттеглят. Разложкият край както и всички въстанали райони плаща висока цена. Селища са опожарени, населението е подложено на насилие, а хиляди хора търсят спасение в свободна България.

Воеводите на съвещание в Осоговската планина

Прави, от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов - Офицерчето.

ПОСЛЕДНИЯТ БОЙ В ГОДЛЕВСКИЯ БАЛКАН

Сред най-драматичните епизоди от въстанието в Разложко е подвигът на войводата Радон Тодев и неговата чета. Роден в Банско, Радон Тодев е учител, просветител и революционен деец. По време на въстанието неговата чета заема позиция в Рила планина над селата Бачево и Годлево, за да прикрива оттеглянето на мирното население от опожарените селища към свободна България.

На 22 септември 1903 г. четата е обкръжена от многократно превъзхождащ я турски аскер (войска). Вместо да се оттегля, Радон Тодев и неговите четници приемат неравния бой. Сражението продължава с часове. Войводата и четниците му загиват, но успяват да изпълнят задачата си – да задържат противника и да дадат възможност на бежанците да преминат през планината към свободна България. Мястото на боя остава в народната памет като Радонова пусия.

Радон Георгиев Тодев (1869 - 1903)

Учител, войвода и деец на ВМОРО от Банско. Загива на 22 септември 1903 г. начело на четата си, прикривайки оттеглянето на местното население от Разложката котловина към България.