ПРЕДИ ВЪСТАНИЕТО

Берлинският договор от 1878 г. променя решенията на Санстефанския мирен договор и оставя Македония и други населени с българи земи извън границите на новоосвободеното Княжество България. Това предизвиква силно недоволство сред местното население и сред българската общественост.

В края на лятото и началото на есента на 1878 г. започва подготовката на въоръжена съпротива. На територията на Княжество България и Източна Румелия се създават комитетите „Единство“, чиято цел е да организират и подпомогнат съпротивата в Македония и Тракия. Сред по-значимите комитети са тези в Търново, София, Пловдив, Русе, Габрово и Кюстендил. Софийският комитет се превръща в един от главните координационни центрове на движението.

СЪВЕЩАНИЕТО В РИЛСКИЯ МАНАСТИР

На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се събират Натанаил Охридски, Ильо войвода, Димитър Попгеоргиев, руски представители на Временното управление в Кюстендил и Горна Джумая, както и други войводи и дейци. Събранието е свързано с по-следващите исторически събития и избухването на Кресненско - разложкото въстание

Горна Джумая — днешният Благоевград — по силата на Берлинския договор остава извън пределите на Княжество България, но по това време се намира в зоната на "временното руско управление".

Натанаил Охридски (1820 - 1906)
Натанаил е висш български духовник и деец на Българското възраждане в Македония през XIX век. По време на Кресненско-разложкото въстание той е охридски митрополит на Българската екзархия.

ПОДГОТОВКАТА - СЕПТЕМВРИ 1878

Около Кресненското дефиле се събират четите на Стоян Карастоилов — Стоян войвода, Коста Кукето, Стою Торолинко, Тодор Паласкаря и други войводи.

Паралелно с местните сили към района се насочва и отрядът на Адам Калмиков — донски казак, който е доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. и офицер в Руско-турската война. В състава на този отряд има черногорци , сърби, и други чужденци, между които е и австриецът Валтер Шулце - "кореспондент" на няколко вестника в Австро-Унгария.

НАЧАЛО НА ВЪСТАНИЕТО - 5 ОКТОМВРИ 1878

Около 400 въстаници, под ръководството на Стоян войвода и Адам Калмиков, атакуват османския гарнизон при Кресненските ханове. След продължило около 18 часа сражение гарнизонът е принуден да се предаде. Пленени са 119 войници и двама офицери. Въстаниците овладяват Кресна и редица околни селища, сред които Влахи, Ощава и Ново село.

РАЗРАСТВАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО - ОКТОМВРИ 1878

Бунтовническите действия постепенно се разширяват. В Кресненския район се оформя въстаническо ръководство с атаман - Адам Калмиков , началник щаб - Димитър Попгеоргиев и главен войвода - Стоян Карастоилов.

На 18 октомври 1878 г. при село Влахи към въстаниците се присъединява отряда на още един командир с военен опит - полякът Луис Войткевич. Войткевич, женен за българка, живее от около 1870 г. във Велес. Участва в Босненското въстание - 1875 г, Сръбско-турската война - 1876 г. и Руско-турската война...

Пристигането на Войткевич поставя началото на сериозни противоречия между него, Калмиков и част от местните войводи. Спорът е не само личен, но и за начина на ръководене на въстанието и разпределението на командните правомощия. Впоследствие сферите на действие на двамата чуждестранни военни ръководители са разделени, като Войткевич се насочва към Разложко.

На 28 октомври 1878 г. при Градешница, Плоски и Белица въстаниците претърпяват тежко поражение. Силите им са разпилени, а част от доброволците са убити, пленени или се разбягват.

ВЪСТАНИЕТО В РАЗЛОЖКО - НОЕМВРИ 1878

В началото на ноември въстанието се разпространява в Разложката котловина. От Софийския комитет „Единство“ в района с чета доброволци е изпратен бившия опълченец от Руско-турската освободителна война - Баньо Маринов. Към нея се присъединяват и местни въстаници.

На 8 ноември четата на Баньо Маринов атакува османския гарнизон в Банско. След продължително сражение турците са принудени да се предадат и градът временно преминава под контрола на въстаниците. В тази битка Баньо Маринов е тежко ранен.

Същевременно Горно Драглище се превръща във втори важен център на въстанието в Разложко. Там под ръководството на местни дейци се събират въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Целта е да бъдат атакувани последователно Бачево, Белица, Баня и административният център на района — Мехомия (днешния град Разлог).

Баньо Маринов (1853 - 1879)
Роден е в Тетевен. По времето на Левски е един от членовете на Тетевенския революционен комитет. През 1876-та година, след потушаването на Априлското въстание, Баньо се записва като доброволец в сръбско-турската война. В последствие е един от четниците на Сидер Грънчаров, които от Сърбия преминават в България с цел търсене на оцелели Ботеви четници. По време на Руско-турската война (1877 - 1878) e водач на казашки отряд и за проявена храброст в боя е произведен в чин капрал. След падането на Орхание през ноември 1877 г. е назначен за комендант на града, а след падането на София през декември става неин заместник-комендант. През октомври 1878 г. при избухването на Кресненско-Разложкото въстание софийският комитет „Единство“ изпраща Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разложкия край.

БИТКАТА ЗА СЕЛО БАНЯ - НОЕМВРИ 1878

На 12 ноември 1878 г. в Банско пристига Луис Войткевич, определян в документите като член на Военния съвет на въстанието. Предвижда се координирано настъпление срещу турските позиции в Баня и Мехомия (днешния град Разлог). Войткевич обаче започва преговори с турските сили от Мехомия. Това забавяне дава възможност на противника да използва времето за подготовка и прегрупиране.

Сборна чета от въстаници от Горно и Долно Драглище, Добърско и Годлево, предвождана от Щерю Михайлов – Щерю Влаха, Георги Банков - бивш опълченец от Белица и сърбския воевода Стефан Среткович, атакува село Баня. Въстаниците отблъскват османската стража и навлизат в селото, но част от турците се укрепяват в конака на Али ага, училището и джамията. На 14 ноември от Неврокоп (днешния град Гоце Делчев) пристига войска и башибозук, командвани от Тефик бей. След тежък бой въстаниците са принудени да отстъпят. Село Баня е опожарено, а населението понася тежки загуби.

След сражението при Баня османските сили предприемат настъпление към Банско. На 16 ноември пристига редовна турска войска от Неврокоп, а на 17 ноември тя влиза в града. Турското командване не допуска разрушаването и опожаряването на Банско, но въстаническата власт в града е ликвидирана.

ПОСЛЕДНАТА НОЩ НА СТОЯН ВОЙВОДА - 25 НОЕМВРИ 1878

През нощта на 25 ноември 1878 г. в село Ощава е убит от "свои" Стоян Карастоилов — Стоян войвода, един от главните водачи на въстанието. Заедно с него са убити Георги Чолаков и Иван Трендафилов, а други двама четници са тежко ранени. Ето какво пише в спомените си Арсени Костенцев свидетел на тези събития:

"Отъ София дойде въ Кресна една компания на чело на Стефанъ Стамболовъ и състоеща отъ Илю войвода, Стателевъ, Андрея Гьорговъ, Димитръ п. Георгиевъ и дядо Натанаилъ Охридски (владиката) и още няколко хашлаци и поискаха да взематъ Стоянъ войвода заедно съ четата му подъ своя заповедь и команда. Стоянъ войвода имъ отговори, че както съмъ работилъ досега, самъ пакъ ще си работи и занапред и другарите си не давалъ. Въ отсътствие на дружината му и по заповедь на Стефанъ Стамболовъ той бъ застрелянъ въ стаята, дето спалъ. Въ Джумая пристигнаха веднага куриери и обадиха на майоръ Орлински за застрелването на Стоянъ войвода. Орлински много обичаше Стоянъ войвода за неговото геройство и затова изпроводи веднага около 20 души казаци съ заповедь живи или мрътви да доведатъ убийците му. Последните презъ Струма и Бобошево избягаха. Въ Бобошево дядо Натанаилъ падна тежко боленъ отъ апоплексия и само Димитъръ п. Георгиевъ биде заловенъ и вързанъ докаранъ отъ казаците въ Джумая. Майоръ Орлински заповяда веднага да го застрелятъ, но ние всички се застъпихме предъ него и предъ Шевченковъ, като имъ разправихме, че той е добъръ и честенъ човекъ и съ големи заслуги както по черковния въпросъ, тъй и по възраждането на България, ходатайствата си завършихме съ молба и насъ баре да застреля съ него заедно, ако не може да го опрости. Орлински му каза тогава : „Вие щяхте да бядете застреляни досега, но благодарение на чиновниците тукъ, които се застъпиха за васъ сукинъ синъ, чортъ тебя побралъ", и му удари две плесници; заповеда вънъ отъ града да го отвържатъ и да си върви право въ София. Съ смъртьта на Стоянъ войвода умря и кресненското дело."

Стоян Карастоилов – Стоян войвода (1848–1878)
Роден е в село Старчища, Неврокопско – днес село Периторион в Гърция. Произхожда от семейство на потомствени мърваци – рудари и железодобивци. След Априлското въстание през 1876 г. започва въоръжена хайдушка дейност в района на Неврокопско, Серско и Пирин. След подписването на Берлинския договор Стоян Карастоилов се включва активно в борбата за освобождение на останалите извън Княжество България български земи.

ОПИТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪПРОТИВАТА - ЗИМАТА И ПРОЛЕТТА НА 1879 г.

Чети, действащи в планинските райони около долината на река Струма се опитват да поддържат огъня на съпротивата. Един от войводите Илия Делия от Мало Илино, Демирхисарско, който по време на Руско-турската война е опълченец, участвал в легендарната битка на Шипка. За бойни заслуги в тази битка Илия Делия е награден с кръст за храброст. В края на Кресненско -кресненско - разложкото въстание неговата чета действа във вътрешността на Македония около град Прилеп. Илия Делия е възпят в няколко народни песн, които се изпълняват и до днес.

ОТ КРЕСНЕНСКО–РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ КЪМ ВМРО

Кресненско–Разложкото въстание от 1878–1879 г. е важен етап в развитието на организираната въоръжена съпротива в Македония. Изграждането на комитети, въстанически щабове, чети и местно управление е опит, който създава важна историческа среда за възникването на Българските македоно-одрински революционни комитети през 1893 г., от които постепенно се оформя Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).