Историческо информационно табло
През 1875 г. избухва въстание в Босна и Херцеговина. В него участват и стотици български доброволци. Сред тях е Петър Симеонов, известен като Перо Херцеговинеца. Само година по-късно той ще се превърне в един от важните участници в Ботевата чета. След смъртта на Христо Ботев Перо е избран за войвода на четата. Тежко ранен, той е един от малцината преки свидетели на гибелта на Ботев. Самият Перо загива само ден по-късно от вражески куршум над село Челопек във Врачанския Балкан.
Петър Спасов Симеонов
Наречен още Перо Херцеговинеца или Перо Македончето, е български революционер, родом от град Велес, участник в Херцеговското въстание, избран за войвода на Ботевата чета след гибелта на Ботев, загива над село Челопек.
1846 - 1876
В българските земи избухва Априлското въстание. Въстанически действия се разгръщат в
Средногорието – Копривщица, Панагюрище, Клисура и околните селища; в Родопите – Батак, Брацигово и Перущица; в Севлиевско и Габровско – Ново село, Кръвеник, Батошево и Дряновския манастир. В Сливенския край действат въстанически чети.
На 17 май 1876 г. четата на Христо Ботев слиза от парахода „Радецки“ при Козлодуй и навлиза в българските земи. На същия ден, близо до Тутракан, с лодки преминава Дунава и четата на Таньо войвода. Целта на четите е да подпомогнат въстаналото население и да разпалят нова въоръжена съпротива.
В района на Разловската котловина, по долината на река Брегалница, избухва въстание срещу османската власт. Един от неговите ръководители е Димитър Попгеоргиев Беровски, известен и като Мите Македонски. Само две години по-късно той отново ще застане начело на въоръжена борба – този път в Кресненско-Разложкото въстание.
На 30 май 1876 г. султан Абдул Азис е свален от власт след дворцов преврат. Новият султан Мурад Vуправлява само няколко месеца и отново е сменен от следващия султан Абдул Хамид II.
Сърбия и Черна гора започват война срещу Османската империя. Поради превъзходството на турските войски конфликтът завършва с руски дипломатически натиск за прекратяване на военните действия. Във войната, на страната на Сърбия, участват стотици български доброволци, предвождани от войводи като Панайот Хитов, Филип Тотьо, Дядо Ильо... и руския офицер Михаил Черняев.
През юли 1876 г., когато турските войски имат надмощие, около 50 български четници се отделят от четата на Филип Тотьо. Предвождани от войводата Сидер Грънчаров, те тръгват на изток по билото на Стара планина с надеждата да открият и подпомогнат оцелели четници от Ботевата чета.
Четата на Сидер Грънчаров е разбита от турските потери, но сред малцината оцелели е Баньо Маринов. Година по-късно той ще предвожда казашки отряд в Руско-турската война, а през 1878 г. ще участва и в Кресненско-Разложкото въстание, където ръководи превземането на Банско.
Сидер Грънчаров
Роден е в Горна Оряховица. В революционното дело е привлечен от Васил Левски. През януари 1876 г. заминава за Влашко, за да набави оръжие за подготвяното въстание. Закупува и около 70 пушки от Русия за формиращата се по това време Ботева чета. Оръжието обаче е задържано на руско-румънската граница и Грънчаров заминава за местната митница, за да уреди освобождаването на пратката. Когато се завръща в Гюргево, научава, че четата на Христо Ботев вече е отплавала с кораба „Радецки“. Два месеца по-късно Сидер Грънчаров се включва като доброволец в Сръбско-турската война.
1839 - 1876
В Цариград "Великите сили" - Великобритания, Русия, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия предлагат реформи и автономно устройство на българските земи. Предвижда се разделянето на земите на две автономни области – Източна (с център Търново) и Западна (с център София). Османската империя отхвърля предложенията.
Руските войски преминават река Дунав. В бойните действия участват още българско опълчение и румънска войска.
Боевете при Стара Загора, Шипка и Плевен се превръщат в решаващи моменти от войната.
Спасението на Самарското знаме
Така художникът Никола Кожухаров пресъздава героичен момент от битката при Стара Загора.
След продължителна обсада турската армия в Плевен капитулира.
Руската армия преминава Балкана и продължава настъплението си към Цариград.
В Сан Стефано, съвсем близо до Цариград, Русия и Турция подписват предварителен мирен договор, в който се предвижа:
Решенията от Сан Стефано засягат пряко интересите на Великобритания и Австро-Унгария, които се противопоставят на значителното разширяване на руското влияние на Балканите. Така на 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор, по който България е разделена на две политически области:
Руско-турската война от 1877–1878 г. възстановява българската държавност, но Берлинският договор оставя значителна част от българските земи извън пределите на Княжество България. Това разделението се превръща в един от основните въпроси на българската политика през следващите десетилетия.
През 1885 година се случва съединението на Княжество Бългжария с Източна Румелия, но земите на Македония отново остават извън пределите на България. Така се формира нова криза около Македонските земи, която в следващите 20-30 години ще доведе до нови въстания, балкански и междусъюзнически войни ...
Дизайн на инфо таблото: