ПЪРВИТЕ НАШИ ПРОУЧВАНИЯ

През 1996-та година, при заснемането на филм, представящ природните забележителности на Искърското дефиле, нашият екип попадна на статия от старо списание. Хартията, от времето на социализма, описваше старинни графити, издълбани в пещерни ниши, близо до град Мездра.

Темата със скалните рисунки, тогава така и не намери място във филмовия сюжет, но година по-късно посетихме този район. По карта локализирахме село Царевец, което се намира над северния бряг на река Искър близо до град Мездра. От селото с колела се спуснахме към местността Говедарника, която представлява крайречна тераса, оградена със скален венец. Колоезденето в един момент стана невъзможно поради изпречилите се на "пътеката" бодливи и гъсти храсти. Така нашият път продължи пешком през лабиринт от клони, преплетени дървета, пълзящи растения и змийски обитания. Леко поодрани от гъсталака, достигнахме няколко скални ниши, пълни с прах и паяжини. Почти си мислех, че няма нищо да намерим в този пущинак, когато моята спътница Яна се вгледа в едната от стените на пещерата пред нас. По равната на пръв поглед скала, започнаха да се открояват изображения на човешка фигура с лък, елени, чапла, други причудливи и мистични изображения...

Дали скалните графити бяха дело на древен художник или на по-съвременен "автор" трудно можеше да се прецени. За всеки случай решихме да не разгласяваме видяното, за да предпазим района от иманярска или туристическа инвазия.

През 2006-та година организирахме воден поход по река Искър, между градовете Мездра и Роман. Когато лодките минаваха покрай района на скалните рисунки, разказах на моите приятели историята за бодливата пътека и къде води тя. Екипажът веднага прояви интерес и изрази готовност да види "местната забележителност". Спряхме на брега и "преплувахме" морето от преплетени клони и бодли, които се намираха между реката и скалите. Видяното истински очарова моите спътници. Един от тях, който бе студент в художествената академия дори изказа мнение, че начинът, по който са направени изображенията силно наподобяват тема от учебника по история на изкуството. Нашият кандидат художник, тогава не си спомни повече подробности от лекциите в академията, но обеща, да изкара шестица на изпита и по-късно да ни информира по въпроса. Така от художествените среди разбрахме, че защриховането на скални фрески с наклонени черти или ромбовидни фигури, не е модерно течение в съвременното, инженерно чертане, а стил за рисуване на "скални графити", характерен за по-древни времена.

Две години по-късно аз и Яна обикаляхме скалните арки и ниши между селата Кунино и Карлуково. Скалите в този район се намират също до река Искър, на около 30 километра източно от рисунките при село Царевец. Пробивахме път през гъсталака под скален масив, който може би ставаше за катерене. Яна реши да се изкачи, без въже, няколко метра по стените на стръмна скална ниша, за да провери дали има шанс за лесно излизане към върха на скалния венец. Тъкмо се канех да кажа на дамата да слиза, за да не падне от високо, когато тя ми съобщи, че вижда издълбано в скалите изображение на елен. Веднага и метнах фотоапарата и я помолих да снима, и да се държи здраво за скалата в името на науката и историята...

Снимката, която се получи, и която читателят сега може да види на първо място в тази страница, бе изображение наподобяващо познатите ни вече графити. Издълбаната в скалите фигура на елен, обаче бе защрихована в по-различен, от фреските при село Царевец, стил. Рисунката явно бе направена доста отдавна, защото скалната основа на места бе ерозирала и напукана. Тоест изображението бе издълбано в скалите преди появилите се следи от ветрова ерозия на горния скален пласт. Това означаваше, че древният художник бе рисувал тук преди стотици години. Стъпките в скалата, по които човек можеше да се изкатери до мястото на графита бяха силно изхлъзгани. Това неволно полиране на варовика бях виждал по популярните, катерачни маршрути на Лакатник и то бе в следствие на преминаващите през скалата голям брой катерачи. Изхлъзганите стъпки под рисунката с еленчето при село Карлуково означаваха, че в миналото през тази скална ниша са преминавали често хора, а пътят водеше някак си само нагоре, към мястото на Еленчето... Неволно си помислих за популярното от туристическите справочници заглавие "древно светилище" и това ме накара да потърся повече информация по въпроса.

След допитване до мои колеги, пещерняци от клуб Хелектит, разбрах, че скалните рисунки около селата Карлуково и Царевец са изследвани през осемдесетте години на миналия век и че резултатите от това време са обобщени в научни трудове и статии. Изследователите предполагат, че най-старите рисунки може би са от преди времето на прабългарите, а други са от средновековието. Днес тази информация представлява интерес не само за бъдещите изследователи, но и за хората, които биха посетили скалните рисунки с цел туризъм, ново знание или обучение.

Широкото общественото обявяване на подобни артефакти от миналото, обаче би предизвикало интереса и на недобронамерени към нашата култура и история хора. Регулярните посещения на туристи, в пещерите на скалните рисунки, също биха унищожили направеното от ръката на древния творец. Съпоставяйки "светлата" и "тъмната" страна на проблема, с моите колеги решихме следното:

Да насочим усилия към проект, чиято цел е представянето на автентичността на района пред по-широка туристическа аудитория и същевременно предпазване на оригиналите на скалните рисунки от масово посещение. Сполучливите копия на Казанлъшката гробница и Боянската църква ни даваха надежда, че и ние може да направим същото в района на селата Царевец, Кунино или Карлуково. По този начин перлите на нашата история ще достигнат лесно до търсачите на приключения и знания за древните времена, а същевременно следите от миналото ще останат непокътнати, и за хората след нас.

Така през 2012-та година се роди идеята за "Долината на скалните рисунки". С тази идея тогава кандидатствахме в дарителската програма на FORD - MOTO - PFOHE като основната цел бе заснемане на част от скалните рисунки, тяхното интернет публикуване и събиране на статии от изследователи. Тази дейност нашият екип продължаваме и днес.

НЯКОЛКО ГОДИНИ ПО-КЪСНО...

Около 2018-та година местните хора от село Ослен Криводол съобщиха за скални рисунки и знаци и в землището на тяхното село. Археолози и историци от Враца дори определиха, че около въпросното село е имало много древно светилище. Тази информация още повече засили интереса на нашия екип към "Долината на скалните рисунки".

През 2020-та година направихме екопътека "Просечен камък" в района на село Лютиброд, която отчасти следва стар римски път, пресичащ Балкана по посока на Черепишкия манастир. Там местният изследовател Красимир Цеков ни показа надпис от 1881-ва година, който е направен във връзка с "новопостроения път" между манастира и селото. Същевременно в пещера Църналевица, открихме скална рисунка, копие на човешка длан, която трудно може да се определи кога е правена... Следите от изветряне по тази рисунка показват, че изображението не е от "съвременен автор".

През 2022-ра година "открихме", къде се намират скалните рисунки в района на село Кунино. Интересно е, че за тях до този момент не сме намерили публикации, макар че известният от близкото минало български алпинист и скулптор Никола Корчев е посещавал точно това място през 80-те и 90-те години на миналия век. Корчев не е оставил по темата информация след себе си.

През 2023-та година по инициатива на кметицата на село Царевец Маргарита Петкова участвахме в направата на екопътека и кът за отдих, намиращ се близо до скалните рисунки в района на село Царевец. След края на работния и почти по тъмно посетихме пещерните ниши в местността Говедарника, където се намират все по-популярните вече скални рисунки. Липсата на дневна светлина откъм входа на пещерата, която на излизане заслепява посетителите ни даде възможност да забележим много ценни изображения от галерията на Царевец. Художничката в нашия екип Дария Рангелова разпозна сакрално-геометричния знак, познат с имена като "Семето на живота", "Цветето на живота", "Знакът на вещицата" ... Този знак е на последната снимка от настоящата страница. При бърза справка в интернет установихме, че този знак е бил разпространен широко в древността и същевременно заедно с елените са едни от символите на славянските племена. Така хипотезата, че част от пещерите със скални рисунки при село Царевец са били "езическо светилище" придоби по-голяма сила.

Христо Христов и Янка Христова

Клуб Еделвайс 2023