Нашата дейност е насочена към проучване, възстановяване и популяризиране на историческите пътеки в Искърското дефиле, свързани с Ботевите четници и техните съдби след битката при Околчица и гибелта на воеводата Христо Ботев.

Основната историческа пътека на Ботевите четници следва маршрута Козлодуй – Милин камък – ридът Веслец – мемориалният комплекс при връх Вола във Врачанския Балкан. По този маршрут ежегодно се провежда Ботевият поход. Пътеката е добре позната и утвърдена, а за нейно естествено продължение се счита маршрутът, по който част от Ботевите четници, предвождани от Георги Апостолов, слизат към местността Рашов дол край село Лютиброд, където намират гибелта си.

В сянката на тези драматични събития остават героичните пътища на мнозина от оцелелите след боя при Околчица Ботеви четници. По-голямата част от въстаниците, търсещи спасение, се стремят да преминат река Искър и да поемат на изток по билото на Стара планина. Част от тях, предвождани от Димитър Икономов, са заловени в селищата около Орхание – град, който днес носи Ботевото име и е известен като Ботевград.

Друга част от четниците поема през района на Мургаш към Софийското поле. В тази група се намират братът на Васил Левски – Петър Кунчев, както и вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов – Казака.

Трета група се насочва към Етрополския и Троянския Балкан, водена от Никола Войновски. Сред нея е и Никола Обретенов – единственият оцелял пряк свидетел на гибелта на Христо Ботев, който въпреки всички хайдушки премеждия, затвори и заточения в Мала Азия, доживява до 90-годишна възраст. Той остава един от основните, макар и оспорвани, разказвачи на Ботевата история.

Част от четниците, преминали река Искър, се насочват към Рило-Родопския масив. Сред тях е и Атанас Свещаров, който е заловен от османските власти в района на Якоруда.

Не всички четници обаче успяват благополучно да преминат река Искър. Трима от тях, след гибелта на Ботев, поемат по билото на Врачанския Балкан и достигат землището на село Осиково (днес Миланово). Там са укривани за кратко, но вследствие на предателство са подмамени да преминат река Искър, където ги очаква турска засада. Събитието се разиграва край днешното село Оплетня.

В светлината на изложеното могат да бъдат оформени множество исторически пътеки, посветени на Ботевите герои. Нашето намерение е да започнем с две от тях:

• Пътеката между село Оплетня и местността Русинов дол;

• Пътеката между Черепишкия манастир и село Лютиброд – район, в който се развива действието на разказа „Една българка“ от Иван Вазов, написан по действителен случай и свързан със съдбата на един от Ботевите четници.

Ако нашия проект набере инерция ще насочим внимание и към пътеката, която свързва лобното място на Перо Херцеговинеца, над село Челопек с "манастирските ливади", които са близо до село Зверино. Точно през този район преминават почти всички четници, успели по-късно да пресекат река Искър.

Успоредно с работата на терен, ще се стремим да съберем и публикуваме в тази интернет страница биографични данни, снимки и статии за Ботевите четници. Във връзка с тази дейност и редактирането на публикуваната информация разчитаме силно на всеки наш читател и привърженик. Събраната информация ще е в интерактивна връзка с туристическите табла по маршрутите и същевременно ще може да се ползва от всеки почитател на Ботевата история.

ДЕТАЙЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПЪТЕКА

Туристическите маршрути, които предвиждаме да изградим, ще бъдат оформени като планински пътеки. Те ще бъдат добре почистени, обезопасени и маркирани с лентова маркировка, а на открити терени и била – с пилонна маркировка.

Пътеката от село Оплетня, преминаваща през скалния венец над местността Свражен към Русинов дол, изисква изграждането на значителен брой обезопасителни парапети поради стръмния терен.

Историческият разказ за Ботевите четници ще бъде представен чрез информационни табла. Конструкцията и дизайнът им ще следват модела, използван в Природен парк „Централен Балкан“. Всяко табло ще съдържа QR кодове, предоставящи достъп до допълнителна информация за Ботевата чета, нейните участници и събитията, свързани с маршрута.

Информационните табла представляват съвременна и „модерна“ информационна система, но паралелно с това ще се стремим, където е възможно, да бъдат поставени и паметни надписи върху камък – трайни знаци, предназначени да съхраняват историческата памет за идните поколения

ИСТОРИЯ ЗА ЧЕТНИЦИТЕ И ЧЕРЕПИШКИЯ МАНАСТИР

Ботевият четник Атанас Свещаров в своите спомени пише:

"На 18-того падна воеводата ни Христо Ботев, а на негово място провъзгласиха за воевода Спиро Македонски (1), но и той падна мъртъв от турските куршуми. След него се провъзгласи за воевода хаджи Георги (2). След това потеглихме за да преминем Искъра и да се съединим с Бенковски (3).

Щом прегазихме Искъра около 36 души, а другите не бяха минали още и съгледахме, че турците хващат шанцовете. Нашите другари захванаха да викат "Скоро, че турската войска захваща моста. Тогава и ние по-скоро се пръснахме на камъните и хванахме мостовете за битка (4).

Битката трая до вечерта. Там от нас паднаха троица, а другарите, които останаха отвъд Искъра казаха, че ще потеглят към Сърбия. А ние отидохме към манастира "Света Богородица", за да поискаме хляб и там бяхме предадени (5). Там битката беше важна и там оставихме троица. От там продължихме завкупно, а захванахме да бягаме кой на къде знае, понеже останахме без барут, без хляб понеже бяха събрали всичко в селата."

(1) Спиро Македонски е известен и като Перо Херцеговинеца, който загива над село Челопек след битката във Врачански Балкан.

(2) Хаджи Георги е Георги Икономов.

(3) Целта на четниците е да се съберат с въстаниците от Панагюрище, които са предвождани от Бенковски. В този момент обаче Ботевите герои не знаят, че априлското въстание в Панагюрище и Копривчица вече е жестоко потушено и воеводата Бенковски е убит.

(4) Четниците прегазват реката без мост. По това време над реката няма изградени мостове. В случая авторът най-вероятно под "мост" има в предвид думата "брод".

(5) Манастирът "Света Богородица" е Черепишкият манастир.

В село Лютиброд днес паметник бележи лобното място на незнайни Ботеви четници, които е възможно да са заловени в района на Черепишкия манастир и през района на "Просечен камик" да са докарани и убити в Лютиброд. Дали това е вярно и дали този паметник е свързан точно със събитията, описани от Атанас Свещаров може би някой ден ще разберем.

Важното е сега да припомним за тези събития и да поддържаме историческата памет и за хората след нас..