Паметник на Ботевия четник Ангел Тодоров

Истинско име на четника - Ангел Тотев Ковачев

GPS координати: 42.772713, 23.629654

Паметникът отбелязва лобното място на Ангел и се намира в местността Мерова поляна над село Желява, Софийско.

КРАТКА ИСТОРИЯ

След битката във Врачанския балкан, при която загива воеводата Христо Ботев, голяма част от четниците пресичат Искърския пролом и търсят спасение на изток по билото на Стара планина. Вследствие на глад и изтощение мнозина от пресеклите Искъра въстанници са пленени или се предават на турците в селата около Орхание. Този населен пункт по-късно приема името Ботевград в чест на Ботев. Друга част от четниците, предвождани от военния командир Никола Войновски, продължават по билото на Стара планина и достигат района на Троянския балкан. Трета група четници, сред които се предполага, че е и братът на Левски – Петър Кунчев, след пресичане на река Искър и изкачване на планинското било около връх Козница и Ръжана поляна се насочват на юг към Софийското поле. По този маршрут преминава и Ангел Тодоров, който за съжаление е заловен от турците в Елешнишкия манастир и убит в района на Мерова поляна.

ИДЕИ ЗА ТУРИЗЪМ В РАЙОНА

До Мерова поляна води автомобилен път имястото е много удобна изходна точка за планински преход към връх Мургаш. Ако желаете да направите кръгов маршрут, можете да се отправите към Мургаш през Свраков преслап и едноименната хижа, а на връщане да използвате „невидимата пътека“ през Бъзенски преслап, Самодивска могила, дерето на река Якущица и хоризонталния черен път, който ще ви изведе обратно на Мерова поляна. Вариантът за връщане не е маркиран и на места пътеката се губи, но може да следвате картата на района в bgmountains.

Паметник на Ботевия четник Димитър Стефанов - Казака

GPS координати: 42.800843, 23.504799

Паметникът отбелязва лобното място на Димитър и се намира съвсем близо до Кремиковският манастир.

КРАТКА ИСТОРИЯ

В началото на 1876 година Димитър Стефанов научава, че Христо Ботев набира четници и чрез Георги Апостолов от Стара Загора, който той много добре познавал, се записва за четник и се присъединява към четата от Турну Магуреле. В боя до възвишението Милин камък четата дава няколко жертви, между които е и първият знаменосец на четата Никола Симов - Куруто. Тогава Ботев нарежда да се даде знамето на Димитър Стефанов – Казака. Димитър се заклева, като целува дръжката на знамето със следа от кръв от първия знаменосец. Развява го на връх Околчица и през някои от следващите сражения.

След гибелта на Ботев се предполага, че Казакът участва в битката при Рашов дол, където по чудо оцелява. В тази битка всички други четници, начело с Георги Апостолов загиват, но Димитър Стефанов с труден преход през Черепишките скали се добира до "Манастирските Кошари", където среща други четници, предвождани от Димитър Икономов. Заедно с тях Казака пресича река Искър и се отправя към билото на Стара планина, посока Мургаш. Някъде в този район на планината той се отделя от основната група и с още няколко четника се насочва към Кремиковския манастир, където е разчитал на помощ от магера на манастира Величко Павлов (комитата Геко Палев) от Кремиковци.

На 3 юни 1876 г. Павлов със съгласието на игумена на манастира укрива и храни ботевите четници една седмица, но четниците са предадени и Геко Павлов ги праща към Лозенската планина, а раненият в крака Димитър продължил да се укрива в манастирската гора в подготвена от Геко Павлов хралупа.

След няколко дни заптиетата на Малич ага обграждат гората, а селяните били принудени да хванат комитите. Двама изменници с викове подгонили Димитър, който побягнал към Попов дол, но заптиетата го хванали и завели при Малич ага в местността „Извора“. При събличането му всички видели, че около кръста му било навито зелено знаме. Малич ага наредил да изгорят знамето, а Димитър бил подложен на зверски мъчения – рязали му ушите, чупили му пръстите ... Димитър само повтарял „Сам съм, снощи се довлякох с последни сили през гората. Там срещнах един селянин, взех му връхната дреха и торбата със сиренето и хляба.“

Едно от заптиетата стреляло срещу Димитър, но не го убил. Тогава Малич ага извадил ятагана си и му отрязал главата, поставил я в една торба, за да я занесат на Софийския паша и да получат наградата. Преди заминаването си наредил на Анто и Спас Стойкови да погребат тялото на Димитър и те го погребали на лобното място на Казака до Кремиковския манастир, където през 1912 г. му е издигнат паметник.

ИДЕИ ЗА ТУРИЗЪМ В РАЙОНА

Ако искате да отдадете почит към Казака и да се разходите в района, бихме препоръчали:

• да посетите Кремиковския манастир,
• да се отправите на пешеходно или моторно пътешествие през две планини и две долини по посока село Ябланица
• да направите кръгова колоездачна обиколка по билото на Софийска планина, следвайки върховете Гораница, Ороска Чукла и Драгоната, като приятните слизания са към селата Локорско или Войнеговци, откъдето по хоризонтален черен път може да се върнете към село Кремиковци.